Център "Златна панделка"

Център
На 15 февруари 2013 година, отвори врати първият и единствен в България, център за информиране, консултиране, подкрепа и работа с деца с онкохематологични заболявания. Създаден в сградата на УМБАЛ  „Царица Йоана – ИСУЛ“, в непосредствена близост до детската онкохематологична клиника. Достъпен е всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 часа, за деца на активно лечение, на поддържаща терапия и за всички останали, успешно преборили болестта. Помещенията са предоставени за безвъзмездно ползване от Столична община и с помощта на много дарители и вложен личен труд, се превърнаха в светло и пъстро място за отдих на децата от тежките манипулации. 
 
Далеч от болничната обстановка, детската стая е спокойно място за игри и забавления на малчуганите. За тийнейджърите е осигурена малка  библиотека с интересни книги, игрална зала с геймърски компютри, плейстейшън и много настолни игри. В стаята за арт-терапия цари творчески дух и малките ръчички извайват чудни сувенири, бижута и картини. Психолози рабоят по специално изготвени програми, за да могат да отговорят на нуждите на децата и младежите, да осигурят подходяща подкрепа в трудните етапи на активното лечение, поддържащата терапия, да овладеят психологическите травми, които болестта и лечението нанасят на детето и неговото семейство в процеса на възстановяване.  Тяхната работа спомага за овладяване на кризисните моменти, преодоляването на травматичните преживявания като на децата, така и на родителите, активиране на ресурсите за справяне и способностите да продължиш напред.
Освен място за детски игри, дневният център е и пристан за родителите, които получават психологическ подкрепа, арт занимания и споделени мигове с братя по съдба. 
Екипът ни реализира успешно мобилна дейност в клиниката и амбулаторията към нея. Всеки вторник и сряда провеждаме арт-терапия, правим социални консултации на родителите на място. Срещаме се с новопостъпилите деца и с техните родители, като им подаваме приятелска ръка. Отговаряме на всички въпроси, които ги тревожат за ежедневните предизвикателства на семействата по пътя на лечение, за трудностите и болката, за отчаянието и надеждата… Те нееднократно са ни споделяли, че една от най-ценната подкрепа е непринуденият разговор с брат по съдба и това, да чуеш думите – “Моето дете също беше тук, а сега е здраво – учи, танцува, мечтае... Очаква ви дълъг път, но всичко ще отмине, ще се научите да живеете с болестта и след време отново ще бъдете здрави и щастливи”.